Да, дисбалансът е породен от намаленото количество невротрансмитери в мозъка (допамин, серотонин, норадреналин) - чрез медикаменти (антидепресанти и психостабилизатори) нивата на тези вещества и хормони се нормализират, и това води до намаляване на симптоматиката до нейното изчезване, докато трае лечението с тях. Въпросът обаче е дали има връзка между мисленето, чувстването и поведението на хората с количествата такива вещества в мозъка им, тоест дали не е изключено този дисбаланс да се дължи поне отчасти на самия страдащ човек, да се причинява от негови повтарящи се грешки. Според едни лекари, психолози и психиатри такава връзка, психосоматична се нарича, съществува и не само, че я има, а е и доста мощна. Ето защо аз толкова много се интересувам от причините за тези мои състояния - да, аз се чувствам зле заради намалени вещества, чието количество когато се коригира, и аз започвам да се оправям - но КОЕ намалява в един момент тези невромедиатори и довежда до тези тежки последствия (депресивните епизоди при мен)? Има ли начин АЗ да се държа така, да мисля така и да чувствам така, че да КОНТРОЛИРАМ СЪЗНАТЕЛНО тези нива достатъчно ВИСОКИ, да си осигурявам сама ендорфини (хормоните на щастието), така че да не ми се налага да приемам хапчета, които изкуствено да ги поддържат в нормално количество за функционирането ми като личност? Ето тези неща се питам аз, миличка декстър... И вярвам, че има отговори на моите въпроси... просто продължавам търсенето... няма лесно да се предам и да се отпусна просто така... инатка съм си. Чела ли си "Болестта като път"? Нейните автори научно синтезират дългогодишния човешки опит с болестите и разстройствата (както физическите, така и психическите), твърдейки, че зад всяка болест, зад всеки симптом се крие нещо по-дълбоко, някаква причина - ако се открие причината, се справяме с болестта из корен; ако не се открие причината, се справяме отчасти или изцяло само със симптоматиката, но болестта остава. Е, аз искам да бъда напълно ЗДРАВА! И да, аз се питам защо хората заболяват от рак, диабет, грип и т.н., и да - вярвам, че зад всички болести стои някаква причина. Не казвам, че има виновен! Но смятам, че има причина. Разбира се, че никой от нищо не е застрахован в този наш свят и живот! Ето виждаш ли, че и ти се питаш ЗАЩО се случва това на това мъничко дете... така сме устроени явно хората - питаме се, искаме да знаем, да се докоснем до правилната информация. А относно приемането - беше ми мноооого трудно, но приех, че съм склонна към депресии - което обаче не може да ме накара да не желая от цялото си сърце да ги избегна или поне намаля за в бъдеще, както и да редуцирам негативното им влияние в живота си, когато дойдат. Така че искам да знам възможно най-много, за да мога да си помогна възможно най-добре. Вече се отворих и за алтернативни методи и лечения - последните дни например четох много за Цветолечението на д-р Бах, направих си 3 самооценъчни теста и дори вече си избрах моята лична комбинация от есенции, вярвам, че енергетичните извлеци от тези лечебни растения също ще ми помогнат. Гледам да се обграждам с възможно най-положителните послания за здраве и успехи, когато се чувствам добре. Давам си сила и кураж. Защото сега имам потенциала да мисля и действам. Когато депресията се стовари върху ми, тя изпива целия ми наличен ресурс от енергия, мисъл, чувство, действие, оставя ме толкова слаба, беззащитна и ранима, че от това много боли. И докато е в депресия човек просто НЕ МОЖЕ да мисли позитивно, нито адекватно! В това е страшното, в това е капанът, в това е адът да си истински депресиран... Мишето ме пита защо когато не съм в депресия, продължавам да мисля и да се вълнувам за тези неща - именно затова, Миш - защото чак сега съм в кондиция да помисля и да поразсъждавам върху нея, с единствената ми ЦЕЛ и горещо ЖЕЛАНИЕ да не я преживявам никога повече през живота си. И тъй като ми е поставена една и съща диагноза от двама независими експерта (БАР - биполярно афективно разстройство), а тази диагноза е хронична и до живот!!! , мое ЗАДЪЛЖЕНИЕ е да науча за нея всичко, което мога, за да се науча малко по малко как ефективно да живея живота си отсега нататък, особено в периодите на депресия, които неизбежно ще настъпват според специалистите. ТРЯБВА за мое добро и доброто на близките ми и най-вече на Алекс да открия начина за себе си да се чувствам и функционирам добре. И както Миш ме посъветва да живея като за последно, циганската!!! Това ми хареса. Търсенето на причините ми дава надеждата, че намирайки ги и справяйки се с тях, аз ще се справя и с депресивните си състояния... Това е. Мерси за вниманието!
|