Мише, да, мисля, анализирам и търся, защото искам да предпазя себе си за в бъдеще, доколкото това изобщо е възможно, или поне да облекча състоянието си, когато ми се наложи, ако пак ми се наложи... гледам да не съм като щрауса, който си заравя главата в пясъка, наивно вярвайки, че така проблемите му ще изчезнат
Всеки един ден може да ми бъде последният! Да, знам го! И да, това ме мотивира, когато съм добре, в мнозинството от времето, но този факт изобщо не ме трогва, когато съм истински потисната. Напълно безразлична ме държи, та дори и обратното - моля се всичко да свърши по-бързо... тогава просто не съм аз, не съм себе си, чудно ли е тогава защо толкова много се СЪПРОТИВЛЯВАМ срещу тези свои състояния?!? възприемам ги като външна намеса, като нещо, което неочаквано ме връхлита и аз оставам без никаква власт и контрол върху него... и от това боли, така силно боли...
А за времето - не трябва време, за да се изпадне в депресия - нужен е един-единствен миг... досега съм имала 4 депресивни епизода, и четирите са се появявали в периоди, в които наистина съм НЯМАЛА ВРЕМЕ за депресии, но факт - дойдоха... това е положението - все едно някой да каже, че няма време да заболее от грип, астма или диабет, същото е...
Да, това и правя, това ми харесва, цитирам те - "пий си хапчетата и си живей живота като за последно, циганската!"
И все пак търся отговорите на моите въпроси... искам да ми е по-леко и по-лесно... кой не иска?!?
Живее ми се!!!
Аз вярвам в силата на мисълта и на самовнушението, и се възползвам от тях при всеки удобен случай.
Мерси, Мише, ще се радвам дискусията да продължи... прегръщам те! пази се!
|