|
А замисляла ли си се за това, че го мислиш прекалено много - това дали си добре или не?!?! Обръщаш му прекалено много внимание - повече от необходимото според мен! А замисляла ли си се, че всеки един ден може да ти бъде последния?! /чукам на дърво естествено, ама аз си го мисля в тежки моменти/. Това е причината, поради, която не се сърдя на никого - никога - просто животът ми е прекалено мил и кратък, за да губя време за сръдни. Решавам проблема с разговор и приключвам, пък каквото стане после. Пробвай да си мислиш същото и ти - нямаш време да изпадаш в депресии! Може утре да ни няма /да не чуе дявола/, кога да чакаме да ни мине депресията?! Ти имаш и медицинско обяснение на въпроса за нарушения баланс или липсата на някакви вещества /или каквото беше там/ - пий си хапчетата и си живей живота като за последно, циганската! Хубаво е, че се впечатляваш от най-малкото нещо - прекалено си емоционална, а такива хора остават все по-малко. Виж ботори около нас - колкото щеш.Няма нищо лошо, че те трогват супер елементарни, но истински неща - това те прави различна, естествена, искренна. Но усетиш ли черната мантия на депресията се опитай да си набиеш в главата, че точно сега нямаш време за нея /виж колко лесно звучи/, че ще я отложиш за известно време, защото точно сега ТИ СЕ ЖИВЕЕ! Деси, незнам дали е възможно това, но съм сигурна, че всичко е в главите ни! Всички сме минали през депресии - къде по-леки, къде по-тежки, но малко хора са излезли от тях с хапове! Силата на внушението и мисълта е страхотна - възползвай се от нея, макар и в началото да не и вярваш!
|