|
Днес за пореден път се запитах защо в моя живот като че ли няма равно - или съм подчертано дейна, пълна с идеи и доброта, в хубаво настроение и кондиция, щедра, приказлива и ентусиазирана, или обратното: потънала в потиснати и мрачни настроения, вяла и пасивна, самоизмъчваща се, мълчалива и изолирана от другите... За съжаление засега не мога да си отговоря на този въпрос "Защо се получава така при мен, защо природата ми е такава?" Харесвам се когато съм както сега и както в повечето време - щастлива и добра - и искам да бъда такава. Когато изпадна в депресия, не само че се чувствам нещастна, аз се чувствам лоша, лош човек, лоша майка, лоша съпруга, лоша домакиня, лоша приятелка, никак не се харесвам и никога не искам да бъда такава. Всеки път когато се измъкна от лапите на поредния депресивен епизод се чувствам преродена, пречистена, новородена... и това чувство ме държи доста дълго... това е едно облекчение, че отново съм си аз, че пак съм себе си и че светът сякаш става друг - много по-бял, красив и добър... а той си е същият, знам... Пиша тези неща, защото искам да излязат от мен, да ги споделя... и защото тайно се надявам някой от вас да може да ми даде отговори на тези въпроси или поне да ме насочи аз да открия отговора... Защо другите хора са по-равни, а аз съм ту така, ту иначе? Защо... Носи ли ми нещо това или само ми взема? Това ли е цената, която трябва да платя за красивите мигове, които имам - депресиите от време на време? И защо, защо съм такава?!? (неслучайно съм учила Психология, явно аз самата съм имала нужда от тези лекции и упражнения... образованието много ми даде и много ми помага... но явно просто не ми е достатъчно, за да ми даде отговорите, които търся...) Ще бъда благодарна на всички, които пишат след мен и ми дадат честното си мнение по въпросите!!!
|
Защо в моя живот няма равно??? [re: surfline]
Защо в моя живот няма равно???