Рибке, улучи болната ми тема за приспиването!
Моето Дени, откакто се е родило, е неспокойно бебе, ревливо, когато е уморено и дойде време за сън. Още в родилния дом, през първата нощ, когато бе под наблюдение заради няколко рискови фактора, се бе съдрал от рев и изподрал лицето си, миличкият... Първият месец бе кошмарен за мен , тъй като Дени се скъсваше от рев, но според мен не бяха колики, а по-скоро умора. След кърмене се унасяше, но не заспиваше дълбоко. Изчаквах половин час и до слагах да спи до мен, но той се събуждаше и размятваше ръцете.
Акушерката, която ме посещаваше месец у дома ме караше да изпробвам някакви съмнителни немски методи на откъсване на бебето от майката, тоест за да свиквало да спи само- 3 пъти по 3 минути го оставяш да плаче, като всеки път го гушваш през тези интервали. Еййй, как плачеше това детенце, не можех после да го успокоя цял час, стряскаше се в съня си. Заявих на другарката акушерка, че прекратявам тези опити- аз се чувствах нещастна, бебето също, предполагам.
През 3-те месеца пробвахме какви ли не методи на приспиване, но винаги този момент беше трудоемък и все още си е. Засега си го приспивам обикновено след кърмене във възглавниците, в които го кърмя и ми се струва , че така най-бързо достига фазата на дълбок сън. През деня обаче не спи повече от час, преди 1-2 месеца беше по-добре в това отношение.
В количката навън спи, но често не е дълбок сън- пример от днес-първият час беше в някакъв полусън, събуди се, ревна, аз се разбързах да се прибирам да не би да е гладен, но през това време Дени заспа, този път по-дълбоко.
Много сложна работа, затова и жадувам за мига, когато ще будува повече.
Редактирано от -Randi- на 06.11.09 17:37.
|