Като няма силни мъже ще бъдем ние силни, няма да седнем да се тръшкаме, я. Идеята е да сме силни, но да сме кучки - да се представяме слаби за да събуждаме нуждата на мъжете да се грижат за нас. Мисля, че сами сме си виновни за това, че мъжете ни са плюнки. Като се представяме за горди и силни пред тях кво друго да очакваме. Пред мъжете трябва да сме женствени и безсилни, ако искаме те да са истински мъже. Вярно, има си лигльовци, с които ако не се погрижиш сам за себе си може да си пукнеш. Но според мен повечето мъже са си нормални, само че са научени от нас и от майките си на лесното. И разбира се като си ги избираме в самото начало да обръщаме внимание на мъжествеността им, а не само на какъв е за компания, какъв е в кревата и колко ни пали.
Абе... трябва да сме хитри. Ама явно не сме и се самопрецакване. Стига се до там че си викаме: Абе къв ще да е, ще бачкам, ще го издържам, само да ми е жив да знам, че не съм сама.
Той това го усеща и от своя страна си мисли: Що да се не възползвам от това мислене на моята глупава жена.
В крайна сметка която и тактика да изберем - на слабата или на силната жена, няма да сме 100% удовлетворени. В единия случай ще сме зависими от друг. В другия - ще поемем прекалено голяма тежест на плещите си. Всеки си избира по малкото зло според собствените си предпочитания

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите