Много философска тема си подхванала наистина... много може да се пише, лично аз напоследък мисля много върху тези неща...

Ей това ти изречение "Опитвам се да се усъвършенствам и с мислите си да си променям настройките и настроенията, демек да постигна пълен контрол над това, което чувствам" ме кара да си мисля, че си тръгнала по един път, по който аз бях поела. Не знам какво провокира у теб подобни мисли в момента, дали е нещо лично или пък професионално (и не питам). Единствено мога да те посъветвам са се вгледаш в себе си, това е най-важното... и да не вървиш против себе си. Не винаги е лесно да разбереш какво искаш ти самата, дълбоко в себе си... и да го признаеш пред себе си, защото може да се окаже, че това се разминава съществено с действителността... но сляпото преследване на мечтите може да доведе до обезличаване, до това да загубиш себе си...
Да, понякога нещата стават бавно и трудно, друг път пък не стават изобщо... Ти ще усетиш сама дали трябва да се откажеш или има смисъл да продължаваш... трябва само да се вслушаш в себе си.