прави сте, когато човек не е притиснат от времето си позволява да се офлянква и да си го губи буквално. Но при мен има и друго, че явно искам да свърша нереално много неща и като не ги свърша ми е подтиснато. Концентрирам се върху несвършеното, а не върху свършеното, което всъщност може би хич не е малко.
Другото хубаво при вас е, че можете да си позволите да приберете децата от детска в 18 часа, че е и по късно. Тук детската работи до 5 (петък до 4) но реално час преди да затворят повечето деца са прибрани. Затова гледам да ги прибера поне половин час преди да затворят за да не седят сами. Като се приберат докато легнат - no chance да свърша нещо. Едва успявам да сготвя. Мъжът ми през това време им дава пълен игнор и си чете вестника. Само ако пропищя може да ги вземе да ги позанимава, щото те просто не ме оставят да сготвя. Седна ли да птморя веднага и трите са се покатерили върху мен да ме борят.
Оправям се очевидно де. Ама това еднообразие и лични планове, които не успявам да изпълня ме побъркат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите