Половин ден днес чета отзиви за детски градини във Варна - общински и частни и честно казано съм много подтисната.... И мотивите ми "против" започват да надделяват над тези "за" ходенето на детска градина. Намериха се много малко майки да кажат добра дума за тяхната детска градина - най-вече като отношение на персонала. Просто подходът към всички деца е един - или правят каквото им се каже, или седят наказани. Градините учат на дисциплина, може и да е вярно - но на каква цена? Къде остава индивидуалността на децата, или всички пак ще ги наливаме в един калъп? Защото това ще стане със задължителните детски градини, поне за нас, които спазваме закона - понася ти, не ти понася - там си, реве, не реве - ще ходи.
Всъщност защо мислите, че ако не ходи на градина, детето ще е гледано от баба си? Напр. Варна е пълен с неработещи майки, моряшки съпруги. Много от тях си гледат сами децата и не бих казала, че тези деца са свити, притеснени, или чакат някой да им избърше носа. Аз съм твърдо "за" свободния избор, поне докато детето стане на училищна възраст. Не мога да се убедя, че в детската градина детето ще е по-добре гледано отколкото в къщи. И не мисля, че гледането в къщи му пречи на социализацията. И друг път се е коментирало, че в много други държави децата не ходят на градина от 3 годишни - всички хора там ли имат комуникационни проблеми?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите