Аз пък съм от лошите хора, дето не обичат много животни. Градски човек съм и ми е трудно да ги възприема в градска среда. Смятам, че се мъчат жестоко тук, сред нас, в малките миризливи апартаменти, дето редовно не ги и изкарват или пък виждат външен свят колкото да оставят някое голямо лайно на тротоара пред блока.
Обаче от кучета не ме е страх. Някак си имаме уважението. Обаче Алекс ужасно се страхува, разплаква се на момента. И това не е, защото ние нямаме куче или аз нещо съм му натрапвала. Просто едно "много кротко" куче го беше залаяло яко и той се беше стреснал. Това куче всички разправят, че било супер добро, то е тук на хората от съседния вход. Има жена, дето храни 10 котки и няколко кучета непрекъснато. не знам като си ги харесва, що не ги прибере у тях, но както и да е. Вече с гледката на оглозгани кокали и остатъци от снощната манджа някак привикнах.
Та всичките тия излияния, защото - и на едно много мило куче може да му стане изведнъж нещо и тогава става страшно. Вариантите са 2:
1. Никой не може да го спре, ако е голямо и от опасна порода и
2. Може да се спре, да се удари и т.н., ако е малко и не от стръвна порода. Та едно не мога да разбера - защо не се въведе правило - в населени места - само малки кучета от неопасни породи. Човек няма право да гледа повече от едно в къщата си. Ако искаш голямо куче - нямаш право да го извеждаш на публично място и нямаш право да отглеждаш големи кучета, дори и в частния си имот, ако е в град. Така ако искаш голямо куче - в заградени пространства, в двор, ако имаш къща - ок, гледай си.
Ама и да се спазват въведените вече правила.
Онзи ден гордата собственичка на една голяма овчарка се развикала на Алекс да не бяга, щото кучето й се е устремило срещу него, щото, разбирате ли, него го било страх и плачел. Е, щом плаче, тогава кучето може да го ухапе. Ако не плаче, може и само да го сръфа мъничко...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите