Благодаря на всички
Митачето се представя доста добре вече има бузки, които не спирам да целувам. Имам проблем с кърмата, май няма да изкарам дълго вече давам и АМ, стана доста редичка и малко, и на Митечето му бе недостатъчна. Много ме е яд , но какво да се прави ще го слагам на гърда докато има и ще дохранвам с АМ.
Раждането беше планирано секцио за 25.09, но от 20- ти започнаха болки в кръста, но аз си мълчах с надеждата да съм се преуморила и да не стресирам допълнително таткото. На 21- ри се появиха и контракции и ми стана ясно на къде вървят нещата, вечерта след като полвинката се прибра от работа му казах , че май ще раждам и ще трябва на сутринта да отидем до болницата. И така на 22- ри в 7,00 сутринта бяхме пред Тина Киркова, прегледаха ме и установиха един сантиметър разкритие и 50 % скъсена шийка и казаха че скоро няма да родя, но все пак след разговор с моя доктор решиха да ме приеват в патологията. Когато ме сложиха да ми правят запис на тоновете обаче получих доста чести контракции и док трябваше доста бързичко да дойде и да ме среже. Няма да изпадам в подробности за двудневния ми престой в реанимация, но никога няма да го забравя и не защото аз не съм била добре , а защото вратата на стаята ми беше срещу вратата на родилна зала- тия хора мразеха да затварят вратите ужас, още сънувам кошмари. Решението ми да родя със секцио е едно от правилните решения в моя живот, със сигурност нямае да издържа на болката. Шапка свалям на всички жени родили по естествен път. за сега толкова щом намеря свободно време пак ще пиша.
Целувки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите