|
Нас, тази тема е тоолкова хубава..
От няколко дни я гледам, чета и препрочитам мненията, които се появяват и се опитвам да формулирам моето мнение по нея.
Темата ме провокира да се вгледам в начина по който се отнасям към децата си..
Като цяло, е трудно да се каже дали един родител е успял или не да си възпита детето, докато то не поеме своя собствен път..да се справя само. Тогава именно родителите виджаме пропуските си.
За себе си, мога да кажа, че на голямата ми дъщеря й липсва достатъчно самоувременост, въпреки,че притежава всички необходими качества за да я има. Отдавам го на прекалената си строгост към първото дете и на това, че съм контролирала прекалено много всяко нещо да е перфектно..Е..перфектно е, но непринудеността някак е различна..Липсва й също инициативност (особено, когато е около нас, нейните родители) и..това си го обяснявам с това, че ние сме били прекалено инициативни и не сме я оставяли сама да взима решения като малка. Иначе..откакто е в гимназията сама си взима решенията, но..винаги търси моето одобрение..
С малката съм подобрила явно "възпитанието", понеже...за сега крайния продукт ми харесва много. Имам известни забележки, но.. като цяло виждам,че добре се справя и добре се адаптира..
Хех..тук държа да подчертая,че е възможно да съм субективна, понеже голямата по много неща в поведението прилича на баща си и свекърва ми, докато малката е пълно мое копие
т.е..отчитам,че може би разликите са от самия темперамент на децата..
За дребните ми е рано да правя изводи..
Само да кажа,че и аз не мисля,че нещата са черни и бели..Как се отнасям с децата зависи както от моите настроения, които смятам,че са нещо нормално и всеки човек ги има и децата трябва да свикнат,че ще се сблуъскват всекидневно с всевъзможни изблици на всевъзможни настроения, така и с техните настроения и с техния начин на реагиране..
Пример от двете каки:
Баща им се скарва..Голямата тропа с крак, обяснява как не е честно и т.н, което води до ескалиране на неговия гняв върху нея..(е..силно казано, но..вярно) , а малката притихва, усмихва се и тихо казва: "Аз не ти се сърдя тати"..
При което..тати омеква и..забравя какво е искал да се скара..
Та...факторите във възпитанието са много..
И не е нужно родителите да си вменяват чувство на вина винаги, когато детето им е кисело..
Сърфче, всичко, което си написала е...300% вярно..Поздравления!
"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"
|
Re: Как да НЕ стресираме децата си.... [re: Nasinda]
