Сигурно се сещате за онзи виц за Фройд, който попитали за съвет как се отглежда дете, на което той отвърнал, че каквото и да се прави, то ще се невротизира. Не съм фен на фройд. Мисълта ми е, че ние като родители имаме принос в това до каква степен едно дете ще израстне по-спокойно и уравновесено или по-стресирано и истерично. Темпераментът на детето естествено е съществен фактор, което обаче не омаловажава и нашата роля, включително и що се отнася до начина, по който реагираме на детските емоции. Защото съм напълно съгласна, че децата имат нужда да изразяват чувствата си, включително и негативните. Така се изпуска напрежение, стрес. Това всъщност за мен е част от "рецептата" за израстването на една по-хармонична и възможно по-малко невротизирана личност. В този ред на мисли класическите родителски тактики за постискане на подобни изблици (Стига си ревал! Що се лигавиш като малко бебе! Мъжете не плачат!) могат да бъдят добавени в онзи списък на ССФ от бг-мамма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите