Да,наистина децата ни живеят в стрес,имам предвид София,в по-малките градове предполагам,че положението е малко по-спокойно и ежедневието - не толкова забързано.Но в големия град си е истинско предизвикателство човек да остане спокоен,тичайки за работа,попадайки в поредното задръстване,закъснявайки за важна среща и с всички ангажименти,които ни чакат "от днес за вчера"...И след целия хаос от нас се очаква да бъдем спокойни любящи майки и съпруги.Трудно е.Но не и невъзможно.Моята формула е желязна организация.Стремя се да свърша възможно повече мои си задачи,така че когато съм с децата времето и вниманието ми да са посветени САМО на тях.Строга съм,когато трябва да се учи или свърши нещо,което си е тяхно задължение,тогава не търпя размотаване и отлагане,често се и карам.Не искам да са разглезени,ето това според мен си зависи изцяло от родителя.Когато приключим с ангажиментите излизам с тях и играя на народна,на мач,на федербал и баскет,карам колело,шия дрехи на кукли и се включвам във всякякви други игри.Също и разговарям с тях,на всякакви теми,никога не ги лъжа.За цапането изобщо не изтересвям,особено когато играят,аз не пера - пералнята го прави и не разбирам майките,които викат по децата си за това.Сремя се да съм добра майка,но само времето ще покаже дали съм успяла.Още веднъж,поздравления на Нас за хубавата тема.На всички ще ни е от полза от време на време да се сещаме за нея и да се усмихваме по-често на децата си.
|