|
|
| Тема |
 Една от най-хубавите ни почивки [re: surfline] |
|
| Автор |
galia71 (пристрастен) |
|
| Публикувано | 02.09.09 16:31 |
|
|
|
Опитала съм се да поопиша и снимките, за да се добие по-добра представа
и малко разказче
От година имах голямо желание да отида точно в тази част на Родопите – в Триград. За мен това място е уникално. Така го усещах още преди да го видя. Първият ден мина основно в пътуване. Минахме през Пампорово, защото поради изграждащия се язовир „Цанков камък” до Девин пътят Кричим-Девин не е добър вариант. Стигнахме за около 4 часа. Успяхме да се видим със семейството на приятелката ми, които бяха в Девин (тя е родена там), а иначе живеят във Варна и от година все се разминавахме и не можехме да се видим.
За трите дена които бяхме в Триград успяхме да видим доста и да си починем хубаво. Първия ден решихме да отидем до Ягодинската пещера и то пеша. Казаха ни, че за 2,30-3 часа ще стигнем. Да...но до селото Ягодина. След това продължихме къ мпещерата и ни се видя, че вървяхме още толкова. Вече беше към 13,30. Та от селото до пещерата трябваше да изминем още 3км. Така за 4ч. успяхме да направим прехода. В 15ч влязохме в пещерата. Вътре разходката е около 1100м. Много интересни образувания и интересен разказ. Темп. около 6 градуса. Предварително бях попрочела някои неща и носех и една раница с якета. Разгледахме, хапнахме за 15мин и в 16,30 поехме по обратния маршрут. Поне знаехме вече какво ни чака. Като изключим едно катерене към Ягодина маршрутът е доста приятен. В голяма част се върви през гората. Естествено други „луди” нямаше и даже като започна да се смрачава малко ме хвана шубето. Ходехме и доста по-стегнато и успяхме за 3 и половина часа да се върнем. Малкият направо без силици остана и постоянно питаше кога ще стигнем. На 19км от „разходката” вече татето го взе на конче, че се измъчи горкото. То всички се поуморихме, защото маратонките не са подходящи за планината. Пътят беше доста каменист и тези меки подметки......Мъжът ми си носеше хубави обувки и си ги обу, когато вече само лежахме по поляните. Та за първи ден 20км и цял ден (от 10,30 до 20,30) навън не беше зле.
Зле стана на следващия ден, когато дребльо се тръшна, че не иска никъде да ходи, а да си седи в дворчето и да си играе. С хиляди уговорки с колата отидохме до конната база. За хората там „ей там – близко е” означава на около 2км. Свикнали-вървят, а не градските люде....Там наблизо минава триградската река. А около нея поляни, зелени и равни и тук там големи ели. Метнахме едно одеалце и цял ден така – под елите. С Дени малко волейболче поиграхме. Но докато ходихме до колата за топката нашият герои цопнал в реката. Връщаме се баща му го „проснал” по тениска и слипове на поляната да съхне. Голям смях падна, а той РЕВ. Не мина без да се ходи за дрехи. Но се скъса да си играе покрай реката. А тя чиста, прозрачна и студена. Е топнахме малко крачка.
Вечерите хазяйката ни готвеше –пататник, пъстърва, пържолки. А сутрин мекички и катмички с дом. сладко и сирене, мед и мурсалски чай. Много уютно се чувствахме там, аз имах усещането, че винаги съм живяла там. А сутрин си взимаш кафето и си навън. Най-хубавото беше, че накъдето и да се обърне човек все вижда гора и баири.
Третия ден го посветихме на „Дяволското гърло”. Различна от Ягодиската, но също много красива и леко затаяваща дъха. Дълбока 60м и от дъното трябва да се изкачиш до изхода – 288 стълби почти отвесни. До горе ми идваше да съблека всичко, което имах на гърба си. Следобяда прекарахме в боровата гора, пекохме си наденичка, полежах си на тревата и пеша се прибрахме. Тя тази пещера е близо до Триград около 1км.
С хазяите с допаднахме много. Много позитивни и мъдри хора. В събота сутрин на никой не му се тръгваше. Почти със сълзи си тръгнахме. За това време толкова бях забравила всичко останало, че имах чувство, че ще литна – спокойна и усмихната така си тръгнах. Все още съм под влияние на това пътуване.
| |
| |
| 
|
|
