не съм чела всичко / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

но на пръв поглед ми се струва, че той иска тази раздяла. Работил е за нея, но тихомълком. Така че теб да те накара да я предложиш едва ли не. Сега като сте на път да се разделите той е станал по щастлив и съответно по раговорлив. Тактичен е явно, не иска да те наранява. Това е хубаво, значи е добър човек. Но ако той не иска да живее с теб... лично аз на твое място не бих се натискала да съм с него. Ако има как да живеем разделено ще го пусна да си ходи. Защо насила да държа човек. Много обаче ми се иска като го пусна и да мога да оставя вратата отворена, за да може да се върне в случай, че се разкае. Но не мисля, че ще съм в състояние, защото съм човек, който веднъж скъса ли връщане назад няма. Убива ми се и последната капка желание да подновя връзката.
Проблемът всъщност ти самата знаеш ли кой е. Щото май не. Според мен проблемът наистина е голям и той е именно, че мъжът ти поради някаква причина иска да се разделите. По точно поради някаква причина или е спрял да те обича или се отчаял, че тази причина не може да бъде премахната и поради това е решил, че не иска да сте заедно. Според мен човекът си го е решил в себе си и май изобщо няма намерение да размисля. И точно това е проблемът. Ако успееш да разбереш дали всичко се корени в нещо, което правиш, говориш, твое поведение... и да опиташ да се промениш докато още сте заедно може да помогне. Но ако той в себе си е решил, че чувствата му са мъртви... не виждам кво може да се направи.
Моят мъж много ми напомня на твоя. Студен и същевременно възпитан. Пред хората се представя като перфектен и любящ и сигурно всички ни завиждат отстрани. Но нещата не са за завиждане съвсем. На мен нормално не ми пречи поведението му щото взех да му свиквам и гледам да не се тормозя излишно. Свиквам на игнорирането му когато имам нужда от него. Ама не знам той дали ще ми свикне на моето игнориране. Ама не казва нищо говедото, мълчи и търпи стоически.
Одеве да ви кажа как ме издразни примерно. Типично за него си е да си седне на масата, да се концентрира в храната си и да се абстрахира от всичко останало. Това си му идва от вътре, аз го усещам. Защото като му направя забележка, че има и деца, който трябва да ми помогне да обслужвам и почва да се старае. Не му се удава ама пробва човека... похвално. Одеве пак си седна, оплака се че не обича да бели горещи акртофи предполагам с надеждата аз да му ги обеля, защото преди се е случвало. Но сега бях токова заета да обслужвам деца, че не го огря. Започна да си взема пилешки крилца от грила, слага си в чинийката, а на мен се не сеща да даде, защото аз бях затворена от децата и не мога да стана. Добре поне че на Давид даде. Разправям се аз с деца и докато се усетя се оказа, че за мен почти не е останало нищо на грила. По едно време предупреди, че са останали 3 на грила и след малко отиде и си ги сложи в неговата чиния. Не знам дали изобщо е забелязал, че не бях хапнала и хапка, предполагам не щото гледа че преметам ядене в чинии и сигурно си мисли, че ям. Не му е за пръв път. Аз се ядосах ама реших да му го кажа по заобиколен начин. Използвах първия удобен случай като ме попита защо ям хляб и му казах, че нещо трябва да ям и при положение, че той всичко е изял аз съм принудена да ям хляб. Той понеже яде без хляб, а с картофи. Не помня как отреагира, май нещо от сорта Пак ли си решила да се сърдиш. Изчаках още малко, но никаква реакция. Тогава най просташки се пресегнах и награбих колкото имаше крилца от чинията му. Казах му, че явно никой никой няма да се погрижи за мен и се налага сама да го направя. Пак никаква реакция. Но го усетих, че се замисли де. Почна повече да обслужва децата. Ядосах го ама явно не искаше да се разправя щото ако ме ядоса няма да го огрее вечерта. Но той вече ме беше ядосал и пак му се провали плана. Чак ми стана жал за него. Не знае как да се държи. Ама пък... да се научи в крайна сметка...