Щурчо, точно до такава стратегия стигнах и аз... след снощния разговор наистина се изтощих и не мога повече нито да говоря, нито да мисля по темата. Ще говорим ако той поиска.
Давам му това, което иска - да се чувства свободен. В същото време, изненадващо и за мен самата, вкъщи успявам да съм усмихната, обличам любимите му рокли, контя се малко повече, не мрънкам и т.н. Като че ли успявам да изкарам цялото напрежение през деня, в офиса, но вечер вкъщи съм ок. Днес даже успях да хапна като хората, не беше се случвало от събота насам, поне свалих така мечтаните 2 кг и корема се позаглади :) ужас, на лиготия и смях ме избива вече...
Още не мога да преценя до колко ще ми стигнат силите за нещо подобно, за сега се получава автоматично... да видим до кога.
Утре съм на масаж

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите