Заирка...
Мъжа ми е свестен, да, разбира от дума и пр... говорим, но като че ли и двамата вече почваме да се уморяваме от тия диалози и честно казано снощи след поредния сериозен разговор ми идеше да му тегля една майна и да кажа "каквото има да става, ще става". Адски изтощена се почувствах, наистина.
Аз за себе си вече стигнах до извода, че искам да съм с него. Самата мисъл за раздяла ме накара да осъзная чувствата си, колкото и да ги поставях под въпрос. Проблема е в него, че той не е сигурен дали има някакви чувства останали или не и продължава да твърди, че има нужда да се разделим за да разбере. И да не се надявам много... Другия проблем е, че е безумно емоционално неинтелигентен... т.е. дори и да има някаква любов към мен, не знае как да я покаже, ама изобщо... винаги е казвал, че е такъв и точка по въпроса. Снощи даже заяви, че много бил прегръщал и целувал Тоби (вярно), което за него вече било голяма крачка. Смятай за какво говорим.
Опитах да му обясня, че това (емоционалната му неинтелигентност) е нещо, което подлежи на промяна и че първата крачка е да повярва в това... и че ако той сам не може да се справи аз съм там и ще му помогна (идея си нямам как)... Множко му дойде... Мъжете, хайде да не правя генерални изводи, моя мъж е "по-просто устроен"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите