здравей флорче
не смея много много да ти давам съвети, но ще ти разкажа какво се случи в моето семейство
и ние така седнахме и иси поговорихме кака дне сме щастливи /както сме очаквали да сме и другия да ни прави/ но твърде много държим на децата си за да решим да ги лишим от ежедневната любов на всеки от нас към тях, независимо дали и колко любов има между нас. това с "не искам детето ми да расте в такава среда" не се сърди ама е пълна глупост и оправдание пред себе си за това да го лишиш от ежедневната грижа и на двамата му родители.
да ти кажа честно моите родители са разведени и детето изобщо не му е на \дневен ред вие колко се обичате а вие колко го обичате- да вижда и получава тази любов и от двамата ВСЕКИ ДЕН.
след като никой от вас не прави скандали не пие на бие, не скатава пари...
според мен нямате оправдание да го лишавате от неговото семейство. защото вие двамата сте НЕГОВОТО семейство. и си оставате такова дори да живеете като съквартиранти, дори и да се съмнявате в чувствата си.
дайте си свобода всеки да излиза, да се вижда с други, да се опита сам да се бори да намери щастието си, и продължавайте да си живеете като съквартиранти и родители. това е всъщност е най- лекия начин.
ние си имаме една уговорка: определени дни от седмицата са за мене- мое лично време, определени дни- негово. всеки в тези дни излиза, прави каквото иска ходи където иска, прибира се на сутринта ако иска и другия не задава никакви въпроси

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите