Моето лично мнение е, че е по-лесно да се напусне едно семейство, отколкото да се оправят отношенията ви.

В тази връзка-ако ти все още го обичаш, а това ми се струва вероятно, като те чета, защо не опитате да оправите нещата. Седнете и говорете. Казваш-той не бил научен да обича. Да, но когато сме с друг човек, все пак малко се нагаждаме спрямо него. Опитайте заедно-какво той би искал ти да промениш и обратното-ако трябва изпишете го на лист. Едно твое, едно негово.

Също така е нормално ту да си доволна, ту не. Облекчението идва от яснотата на отношенията ви, другото усещане от загубата на нещо, на което си държала или все още държиш.

По отношение на детето-то ще се адаптира, на по-крехка възраст децата приемат за нормално това, което виждат.

Казваш, че той няма да ви остави финансово-стискам палци това да е така, но ако останеш сама с детето, трябва да помислиш можеш ли и да го издържаш сама, просто за всеки случай.

Ако между вас има все още някакви чуства, опитайте се да преодолеете този момент. Всяка връзка или поне повечето, в някакъв момент зациклят и той най-често, когато детето е малко. Може би просто обличате "проблема" в дефиницията "липсва на чуства", защото и вие не знаете защо сте се отчуждили, но може и да не е това проблемът. Опитайте отново-ако не се получи е лесно-единият си събира багажа-въпрос на часове. Но може и да се получи.
Успех, каквото и да решиш.

Изяж бобър - спаси дърво!