Дес, такива сме, спокойни и т.н., в това отношение сме много еднакви и това ни изиграва лоша шега, предполагам щеше да е по-интересно ако единият от двама ни беше малко по-темпераментен, по-луд ако щеш.
По отношение на националната принадлежност... основната разлика, която забелязвам, е че те, холандците, са много по-малко склонни да се жертват в името на семейството. При тях филми от типа на оставаме заедно в името на детето и живеем като приятели няма. И е нещо съвсем нормално да си разведен, да се ожениш повторно, да имаш деца от няколко жени, да имаш доведени, заварени и пр. деца и т.н. И изобщо, разпадането на едно семейство сякаш не е чак такава драма. Българите... повече драматизираме в това отношение, да не говорим, че едно време си беше направо срамно да се разведеш. Сигурна съм, че всичките ми приятели ще са шокирани от новината, за семейството си да не говоря. Докато неговото семейство ще го приеме като нещо нормално, макар че предполагам не го очакват.
Знаеш ли, и ние винаги сме били супер честни един към друг и сме си казвали нещата директно, колкото и да е било неприятно. Този път обаче разговора се забави... в крайна сметка не е лесно да се убедиш, че нещо не е наред, даваш си малко време, пък току-виж нещата се оправят (и те на моменти наистина изглеждаха ок, може би и за това отлагахме разговора толкова време).
Нашите пристигат след една седмица, за две седмици. Нищо няма да им казваме, адски некомфортно биха се чувствали. Отстрани погледнато в момента отношенията ни изглеждат по-добре отколкото преди, така че едва ли ще забележат нещо.