Благодаря ви за милите думи...
Щурчо:
Мога да се оправям сама, ако съм достатъчно независима, което на тоя етап означава да имам книжка... Финансово ... изкарвам по-малко пари, но мъжа ми няма да ни остава в това отношение със сигурност.
Определено не искам да се оправям сама.
Отчуждението по между ни не мога да го фиксирам точно във времето, но със сигурност е от след появата на Тоби. От една страна покрай него и покрай липсата на книжка (мамка й книжка, не мога да повярвам, че нещо такова се оказва толкова важно) сме като скачени съдове - излизаме заедно за работа, прибираме се заедно, после прекарваме заедно няколко часа с детето, заедно го слагаме да спи, заедно си лягаме и т.н. Липсва ни свобода в това отношение. От друга страна пък пак покрай детето и поради липсата на баби, на които да го оставим, нямаме време за някакви неща, които да правим заедно, само ние двамата, нямаме общи хобита, щото все единия трябва да гледа детето, примерно снощи си мислихме, че било хубаво да играем тенис.
Проблема е в него, да... поне и аз до такъв извод стигнах. Мислех си, че и аз доста съм изстинала към него, но при заплахата от раздяла май осъзнавам, че го обичам.
Не знам доколко се е почувствал като "(за пореден път) като едно от всичките деца с най-нисък приоритет", мисля, че винаги е знаел, че го обичам. Пък и предполагам би ми казал, ако му е липсвало внимание.
Не съм много съгласна с мнението ти за временните раздели, убедена съм всъщност, че за нас това е най-доброто в момента (временна раздяла) и че докато живеем под един покрив едва ли ще се оправим. И ме е страх, че невъзможността да се разделим в момента понижава шансовите нещата да се оправят именно защото по този начин нямаме възможност да премислим.
Хубаво е наистина, че говорим, никога до сега не сме водили толкова задълбочени разговори... Той самият никога до сега не се беше замислял какво отражение е дало семейството му върху личността му и пр.
Абе... каквото има да става ще става... ще се оправим все някак.
Съжалявам, че ви натоварвам с нашите проблеми, но имам нужда да поговоря... а всичките ми приятелки са в България. Пък и ми помага да подредя нещата малко по малко.