Флорче, много съжалявам,че нещата са на такъв етап..
Мисля,че едва ли някой външен човек би могъл да ти даде съвет.
Всяко решение в такава ситуация е трудно.
Помисли върху няколко неща :
- можеш ли да се оправяш сама.
- искаш ли да се оправяш сама.
- от кога усещаш такова отчуждение помежду ви и..възможно ли е да е покрай детето ?
- ..
- ...
Сигурна съм, че си мислила много по темата, преди да споделиш.
Личното ми мнение, като човек, който приеме думите ти дословно, без да те познава е, че ти все още обичаш този мъж и не искаш да се разделяте. По-скоро в неговото поведение е "проблема". Трудно ще го промениш.
Допускам,че е възможно, след раждането на Тоби да е решил,че ти не го обичаш вече толкова и да се е почувствал (за пореден път) като едно от всичките деца с най-нисък приоритет за..теб.
При всички случаи, това е в него и ти не можеш да промениш, каквото и да се опитваш да му доказваш.
Мисля,че си на прав път- само с много разговори може да ...пооправите нещата. В крайна сметка е напълно възможно да разбереш скоро,че си единственич човек, когото той всъщност обича..доколкото това му е възможно.
Това..едва ли те успокоява особено, но..
Личното ми мнение е,че "временните раздяли" са първата крачка към постоянните такива.
АКО не си щастлива и не виждаш начин да бъдеш .. то..това е решение.
Мисля,че е добре да говорите много, много ..добре е, че той се отпуска да говори..
При всички случаи, това, че нямаш книжка и няма да действаш прибързано е добре за вас- ще имате възможност да премислите ..
Стискам палци..сигурна съм,че ще постъпиш по най-добрия възможен начин.
И..ти желая много сили..
Наистина не си заслужава да живееш с един човек само заради детето, ако всичко друго е приключило.. Незнайно защо обаче, че не ми се струва всичко да е приключило при вас..все още..

"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"