Ооооо, отдавна вече не се пазя, позволявам си и да вдигам каката, когато се наложи, правя неща, които преди ми бяха абсолютно забранени, изобщо.....държа си се съвсем все едно не съм бременна. Но то като е рекло, че неиска, неиска.
Аз също съм чувала, че при второто раждане нетрябва да се туткаш много, много, защото било по-бързо и се надявам наистина да е така, защото първото ми раждане трая 20 часа.
Опитвам се да не го приемам чакането като нещо досадно, защото знам колко още по-трудно е после, но ми писнаха постоянните болки в таза ( ставам от леглото само с чужда помощ ), невъзможност да спя от същите тези болки във всяка една костица ( все едно имам свредели, които неспират да се въртят ) и от препикването на всеки час ( и то само нощем, през деня не пишкам толкова често, но за това пък като ме присвие изневиделица едва стигам до тоалетната ), тежат ми ужасно тези 21 кг, отгоре, чувствам се като една лоена топка и направо немога да се понасям, защото непрекъснато офкам и немога да си върша задълженията така както трябва. Много ми е трудно, наистина много и колкото и да се опитвам да се насладя на тези последни дни ( защото едва ли ще се реша на трето дете ).....неуспявам. Трудно ми е и нямам търпение всичко да свърши и да си гушна вече бебето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите