|
|
|
|
|
Надявям се да не ти прозвучи студено или безсърдечно, но и с двете бременности, /особено с втората/ първите 2-3 месеца тайничко се молех ако нещо не е наред, какавото и да ето, природата да направи необходимото, да не се налага аз да взимам тежки решения, основани на някакви не-100% вероятности, и за които за разликата до 100-те % винаги ще ми тежи.
Днешните иначе най-обикновени грипни вируси, понякога имат вина за тези неща- много се измутантиха. , затова на толкова майки се случва. Случи се и на сестра ми .
Когато много си го искал е наистина тъжно, но имай вяра че е станало каквото е трябвало да стане.
Аз съм избрала да вярвам че душата на децата ми е нещо различно от тялото и че душичката поне донякъде може да изчаква и да си избира "по-подходяща" генетична комбинация. И то в периода в който още няма човешки облик ембриона. В този смисъл това че не е стнало от първия месец или мисед, не значи че съм изгубила детето си. Моето си дете което ми е писано да имам.
Знам че като всяко нещов което вярваме и това може дза бъде оборвано, и не смятам да влизам в такива спорове. Просто споделям, най-позитивното което съм могла да избрера за себе си като отношение към ставащото около мен.
| |
| |
| 
|
|
Re: missed abortion [re: kacumoto]
