|
Тема |
Re: Отживелица ли е бракът? [re: krisi_mi] |
|
Автор |
Дaфнa (кукувица с ято) |
|
Публикувано | 09.07.09 12:57 |
|
|
Преди мнооого, много годдини, когато още нямахме деца, а просто бяхме женени, един ден се разделихме. Баста, край! И покрай уговарянето на подробностите около развода (срещи през ден, караници, разговори и т.н.) пак опитахме да заживеем заедно и се получи. Сега имаме две прекрасни деца, обичаме се и всичо е ОК. Разказвам набързо, защото това се случва в течение на години :)
Ако просто живеехме на семейни начала, никога нямаше да имам тези прекрасни деца и съпруг. Ние просто нямаше да има за какво да се видим.
За детето, според мен си има огромно значение, когато научи, че всичките членове на семейството, живеещо в къщата имат еднакво име (напр. Петрови). Скоро го преживях и ми направи огромно впечатление...голямото ми момче повтаряше всяко име- моето +фамилията, таткото+фамилията, дребното+фамилията и неговото+ фамилията :) Кефеше се :) Чустваше се, като част от нещо...не мога да го обясня. Както и когато наречем къщата "дом еди-кой си" :) Даже кръсти и кучето с нашата фамилия:)))
За сватбата няма какво да коментирам...един от най-хубавите моменти в живота ми.
Чуствах се толкова щастлива, влюбена и красива едновременно, както никога до тогава. Страхотен празник!
|
| |
|
|
|