|
Винаги съм искала да съм булка, не толкова заради това да се изправи мъжа ми пред всички и да каже ей тази жена съм избрал, а по-скоро заради бялата рокля, прическата, грима и пр. Е, сватба в този й вид не получих, подписахме пред има-няма 10 души и честно казано от време на време ми се иска да бяхме направили сватба като хората.
Никога не съм мислила, че нещата между нас ще се променят след сватбата, но наистина сякаш се появи едно чувство за по-голяма сигурност. Друго си е да те нарича "жена ми", а не "приятелката ми" И наистина, голямата промяна идва с детето. Някак си... тримата ставате едно цяло.
Сигурна съм обаче, че ако мъжа ми един ден си намери младо русо гадже ще си събере багажа и ще се изнесе от нас независимо от това, че сме женени, в крайна сметка за да се раздели една семейна двойка не е нужен развод. И съм сигурна, че не дай си Боже ако нещо подобно се случи, няма да си остави децата на произвола на съдбата.
Не знам какво да те посъветвам, понякога колкото и да си мислиш, че така ти е добре и нямаш нужда от брак, в крайна сметка се оказва, че ти е хубаво да носиш брачна халка. Ако не ти харесват всичките му там цигинии и ритуали и в същото време те е страх как ще реагират хората по отношение на детето, можете просто да подпишете... двама свидетели само са нужни.
В България като че ли има по-големи предразсъдъци относно двойките, живеещи на семейни начала. Имах доста познати и приятели, които живееха без брак, всички се ожениха в момента, в който бебето беше на път. Тук пък на никого не прави впечатение дали двойката има брак или не, има я и опцията за регистрираното съжителство, което според мен е доста добра идея.
Честита ти бременност, да минава по вода и януари да се хвалиш със здраво и хубаво бебе!
|
Re: Отживелица ли е бракът? [re: tswete]
