|
Моето мнение е доста различно от това на Декстър. Странно, двете сме омъжени, имаме по едно дете и по един любящ баща, а мислим почти противоположно...
Може би противоречието идва от начина на задаване на въпроса. Всеки от нас дава собственото си мнение за това какво е получил или не в един брак, но това не го прави отживелица.
Поне аз не мисля, че бракът е отживелица. Но мисля, че може и без него да се създаде едно добро семейство. В моята работа, обаче, имам едни неприятни наблюдения - обикновено след определен брой години жените остаряваме от грижи за семейство и деца, а мъжете забогатяват, улягат (щото ние добре сме ги гледали) и започват да се оглеждат за някое младо русо маце. Рядко се случва обратното- жената да си намери младо, мускулесто...
А и юридически погледнато - брак по-трудно се разтрогва. Обикновено умните не се карат, по взаимно съгласие се развеждат и така съпругата успява да защити интересите си и тези на децата. Щото нашият живот донякъде минава в деца и домакинство, а мъжете, колкото и да са любящи родители, си развиват кариерата.
Та, от моята камбанария - бракът е формално обещание - подписът върху документа е просто негов израз. Като си обещал създадените от теб деца да се гледат и издържат от теб, да си гледаш жената и дома - ок. Ако не го правиш - това няма да е свързано просто с това да си събереш багажа един ден и да отидеш при любовницата си, а децата ти - кучета ги яли.
А за сватбата - за мен това е празник на любовта на двамата и е изцяло подарък за булката. Дето се вика, младоженецът не е толкоз важен. Всички гледат булката - рокля, грим, прическа, какво казва, на кого се усмихва, децата искат да я пипнат, дори непознати търсят усмивката й. За мен сватбата ми беше незабравим момент. Това е единственият момент, в който съм усещала, че всички наши най-близки приятели са празнували нашата любов. Затова смятам, че да предложиш на жената до теб брак е символ на уважението ти към нея, на обещание, че ще я гледаш и пазиш, уважаваш и цениш и си готов да заявиш това пред всички. Останалото ми се вижда малодушно - ми глей ся, що да се женим, що пари да харчим, я как сме си добре без подпис...
Не е в подписа въпросът, а в това да се изправиш пред всички и да кажеш това е моята жена, нея съм избрал да ми ражда децата, нея ще обичам.
Затова мисля, че бракът е сигурност и спокойствие за жените.
А мъжете и без брак, те винаги са на далавера от една сериозна връзка. Едва като остареят връзките им с млади руси... им струват повечко.
Все пак не говоря за тези, които са минавали вече през брак и са се развели. Те са се опарили един път, по-трудно ще се решат да заявяват нещо категорично, щото вече веднъж не се е получило...
|
Re: Отживелица ли е бракът? [re: _dexter_]
