Привет и от мен на всички мами!
Отдавна се каня да ви пиша. Изживявам най-мъчителния си период от живота. Предварително се извинявам, ако разстроя някоя от вас. Преди месец откриха на Явор външна хидроцефалия. Тази диагноза се стовари толкова неочаквано, че не можех да повярвам. Не съм и допускала че детето ми може да има такъв сериозен проблем. Виждах едно усмихнато и спокойно дете. Почнах да се ровя из интернет и да чета какво значи точно тази диагноза, какво се случва с детето ми. Повярвайте ми - не бях на себе си. Само като останех сама в стаята и почвах да плача. Намерих координати на неврохирурзи в София. Уговорих преглед в Св. Иван Рилски. Неврохирурга прегледа детето и потвърди диагнозата, но изиска да се направи и ЯМР. Направихме и него. Междувременно уредих консулт с още двама неврохирурга - в Пирогов и Токуда. Ходихме и при тримата. В крайна сметка - лекарят от Св. Иван Рилски държеше за операция, а другите двама - са на мнение, че трябва да се изчака - имало шанс нещата да се нормализират, като същевременно следим състоянието на детето и след 3 месеца отново да се направят изследвания. Решихме да изчакаме. Но тези 3 месеца докато минат - ще бъдат кошмарни. Моля се само да сме взели правилното решение. А иначе Явор вече е 68 см, 8 кг е и има 1 зъбче отдолу. Второто съвсем скоро ще пробие - виждам го как прозира. Седи си вече на дупето, пляска с ръчички, казва тете, деде. Продължава обаче да не се обръща активно. А аз параноясвам здраво. Та това е от нас. Малко ми олекна като споделих и с вас. Целувки на всички бебчовци и на техните майчета.