Съгласна съм с Ася.
Трябва да си прецениш, как да подходиш, но..каквото и да избереш, детето трябва да е наясно,че решението ти е окончателно.
Ако те тормози рева му- прибирай го.
Обяснявай му, че не ти е приятно да плаче и щом на него разходката не му е приятна, се прибирате.
Обяснявай му,че мама не може да го гушка, понеже вече е много тежък.
НО..обясниш ли подобно нещо НИКАКВИ изключения.
Голямата ми дъщеря никога не е плакала да я нося. НИКОГА. Просто, от малка не съм я носила изобщо навън. Обяснявах,че ми е тежко и не мога. Беше вярно - бях бременна с малката и не трябваше..
И без това се налагаше да я качвам 3етажа пеш, заедно с количката , понеже в блока няма асансьор...а нямаше кой през деня.
Обяснявах,че само дядо и тати могат да я носят.. Мама не може..
Веднага щом проходи спряхме количката напълно и тя правеше страхотни преходи пеш.
Ходехме, докато преценях,че можем да се върнем, без да се налага да я нося.
Като искаше да я гушна, спирах,кляках, гушвах и..чаках да почине малко , след което ставахме и тръгвахме..
Никога не ми се е тръшкала..просто..непрекъснато обяснявах..
...
Което за Александър не мога да кажа на 100%...случвало се е той да се тръшка..(предполагам, поради двойния стандарт на мама и тате..и ..опитите му да пробие и при мен..)Него пък, все още го нося...понеже не съм решила категорично да кажа НЕ... Смятам, че не му правя добра услуга, но.. лятото на морето, съм решила да сме на място, което не изисква особено ходене и..просто да го оставя да ходи и да види,че е по-добре така..
Ще видим..
Важното е, да не отстъпваш, ако си взела решение..
..
"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"
|