Проблемът е, че ако бебето ти или малко дете не яде каквото му даваш, демек отстрани изглежда че си е гладно и същевременно реве и е нервно, но не знаеш защо и винаги пробваш да му дадеш нещо различно за ядене, защото не знаеш дали не реве от глад. Може детето да си е такова ревливо и мрънкало, но ако знаеш, че не е яло винаги допускаш че може и от глад да реве и тогава почваш да предлагаш храна непрекъснато.
Или ако нощем се буди и реве ако не е вечеряло пак почваш да си мислиш дали не е от глад и буташ нощна храна. Моите вече са големи, но давам пример как може да направиш детето си още по злоядо и отвратено от храна съвсем без да искаш.
Все пак не мисля, че моите съм ги направила злояди. Просто си обичат млекце и трите. Има деца, които сами отказват млякото много рано. Моите пък си го предпочитат и само такова биха яли. И го правят де, другата им храна е само за опитване и решаване, че не става за ядене. Понякога хапнат де, ама по правило едни и същи неща. Аз съм се научила, че насила не става и не опитвам изобщо. В яслата отначало се притесняваха, че не ядат. Ама почнаха да им дават хлебец и не ги мислят, щото видяха че добре си виреят и без манджи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите