това е така ама за някои хора е много трудно да се постигне. Ако си твърд и неотстъпчив по природа имаш късмет. Ама ако си мек и предпочетеш да угодиш вместо да ти късат нервите с писъци тогава става зле положението. Зависи колко са ти здрави нервите освен това.
Аз със сигурност не позволявам всичко. Но наистина понякога отстъпвам и то е защото самата аз не съм сигурна как е правилно да постъпя. Примерно детето иска да пие мляко точно преди вечеря. Ако го изпие ми е ясно, че няма да вечеря (не че иначе ще вечеря де ама поне вероятността е малко по голяма). Като поиска и казам Не, след вечеря ще пиеш. Но ако почне много да се тръшка и реве неутешимо почват да ми минават разколебаващи мисли от сорта Ами ако организмът на детето наистина си има нужда от млякото и то точно сега коя съм аз да казвам, че е по добре да се яде манджа. И се замислям освен това дали истерията, в която изпада за млякото си не вреди повече на здравето му от пропуснатата вечеря. Разколебавам се и му давам мляко в крайна сметка, въпреки че вече съм казала Не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите