Дори и да ме няма, животът си тече,
и ти тогава ще си голямото момче!
А Бела ще е момичето, което ще вълнува
и за което да се биеш ще си струва...

Нявярно ще си весел, нявярно ще се смееш,
и в игри коварни, страшни времето си ще пилееш.
Но нещо в теб ще тлее и дните ще мори
защото празнотата не ще никой да ти замени.

Когато ласка си загубил, когато взор не стига,
когато умът до полуда все се пита:
защо? защо съм жив и се усмихвам,
а липсва ми едно: причината да бъда весел
е липсата на едного.

"Незаменими няма" - клишета разни,
размятани с някаква увереност фалшива.
А съзнанието ми крещи със безпощадна сила:
"заменим ще бъдеш ли и ти?"

И шепите, нъпълнени с живот,
ще изтичат ден след ден.
До мига, във който
на заблудата си в плен.

Забравата не е за мен!
Радостта, че жив съм и се смея
е нечия не толкова добра идея.
За мен е движещата сила,
че си била, че мойте дни си ми дарила......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите