Ранди, аз пък мисля, че всякакъв споделен опит ще ти е от полза, макар че наистина, колкото и разказа да чуеш, няма да можеш да се подготвиш напълно за това, което ти предстои.
Съгласявам се, че до голяма степен нещата зависят от нагласата ти. Моята беше по-скоро негативна, в смисъл знаех, че бебетата плачат, че ще е лудница, че няма да се спи... не съм си мислила, че бебето кротко ще си лежи в креватчето, а аз ще си лакирам ноктите, пия кафето, лафя с приятелки и пр. Така че нямаше жесток сблъсък с реалността. Като цяло бях много уверена майка, все едно 100 деца бях отгледала, което страшно ме изненада, но ... майчината интуиция е велико нещо, ще видиш. Не казвам, че нямаше и неприятни изненади, имаше - още помня как на два пъти това бебе се скъса да реве и ни дондуркане, ни нищо успя да го успокои и чувството за безсилие ... ще има и такива моменти, няма как.
Нещото, което най-много ми тежеше е безсънието (имахме разни познати бебета на същата възраст като Тоби, които спяха от 7 до 7, е това ми се струваше толкова далече от реалността, честно казано мислех си, че родителите си измислят). Но пък бях спокойна, знаех, че бебо е жив и здрав и това ми беше достатъчно. И аз като Яна, греех от щастие, макар че в същото време изглеждах ужасно изморена.
Ако някой ден обаче имаме второ дете, ще си организирам ежедневието по различен начин... с Тоби първите няколко седмици буквално седяхме затворени между четири стени, излизахме за по малко на разходка вечер, че през деня беше ужасна жега, но дотам. С ново бебе, живот и здраве, мисля да направя обратното, да се помъча да впиша бебето в нашето ежедневие (доколкото може разбира се), а не всички да се въртим около бебето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите