|
И аз да се включа....:)
Когато бебо се роди, беше зима, от самосебе си става ясно, че по-рядко излизахме, защото беше доста студено. Но за сметка на това, беше много спокойно бебе, хранеше се добре, спинкаше, почти нямаше колики. НО, направих някои грешки, които втория път, надявам се, няма да допусна - нали човек се учи от грешките си. Първо дойде майка ми, още от изписването, ОК, помагаше ми, вършрше домашните задължения, ама се почна...ох, на това дете дали му стига кърмата, дай му малко АМ, дай му вода, гладно е, жадно е, едва удържах фронта. Замина си тя, цъфнаха свекитата, вървя и чистя след тях, нервирам се, 100 човека вкъщи, абе много се изнервих. В резултат - бебто ми на 20 дни прекара 1 седмица в неонатологията, без да знам какво му има, закарахме го с 35 градуса Т, полуживо, така и до ден днешен не разбрах какво му беше станало. наляха го с глюкоза и антибиотик, отиде кожа и кости, и ми го върнаха като буренце с 2-3 килца отгоре. Абе тежък период беше.
Сега, дано всичко е наред, сами с мъжа ми ще сме, никой не ми трябва да ми вдига нервите и да ми се бърка. пожелавам на мамите, за които ще е първо бебче, да бъдат по-уверени в собствените си сили и в тези на половинките си, могат да се справят и сами. Бабите си мислят, че помагат, но в повечето случай са в тежест. Майката има нужда от абсолютно спокойствие, за да кърми и да си почива, когато и бебчо спинка.
|
Re: Първите месеци след раждането [re: -Randi-]
