Да си призная първата седмица бях доста притеснена отколкото очаквах именно защото за пръв път се сблъсквах с родителството. Имала съм малък брат, гледама съм го, но това беше различно. Очаквах съвсем други емоции и в много по-малка степен, а то .... свикването с детето ми отне към седмица, за да разбера кога и за какво реве, да нагодиме режимите си (т.е. аз да се нагодя на нейният). Помня, че първите дни се обвинявах, че не изпитвам майчински инстинкти, беше ми едновременно странно, любопитно, дори не изпитвах умора от превъзбудата към случващото се. Постепенно нещата се успокоиха и ежедневието макар и обърнато на 360 градуса си влезе в релси. Депресии не съм изпитвала, защото нямах много време да мисля, действах механично, обръщах внимание както на детето така и на себе си (с много труд имах откраднато време и за мен). Интересното е, че след раждането имам много по-голямо самочуствие, чуствах се много пълноценна и щастлива и вечно бях като зелка нахилена. Не казвам, че не е имало проблеми и тревоги, но усмивката не слизаше от лицето ми - бях щастлива, бях доволна от живота, бях МАМА!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите