Така е и аз това казвам. Но в очите на сина си АЗ съм примера сега и ако АЗ сгреша бива забелязано веднага. Естествено че ми задава въпроси, кой е хвърлил тези боклуци тук, ама защо не ги е хвърлил в кошчето, кой е паркирал тук тази кола (на детската площадка) - не спазва правилата? Ей такива, но обяснявам и казвам, че е важно ТОЙ да спазва правилата и това че другите не ги спазват не е хубаво.
Представи си, че тези майки в един момент се замислят и осъзнаят, че ти си права като спазваш правилата и пресичаш на зелено - тогава си е струвало, че всеки един път си чакала на светофара. За мен си струва, чакам заради сина си, за да знае че има правила и те са за да се спазват и ако всеки ги спазва ще е по-добре на всички. Дори когато съм сама, без детето ми минават мисли - няма го да ме види, що да не пресека на червено, видиш ли няма кола. Не пресичам и това е не само заради сина ми, а и заради всички онези шофьори дето не са по-прости от мен та да чакат на червено дори и да няма пешеходци. Като студентка обаче съм пресичала и не съм се замисляла за това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите