|
|
| Тема |
 Трудно ли се гледа собственото дете? |
|
| Автор |
surfline (СтихияБалканска) |
|
| Публикувано | 28.05.09 17:07 |
|
|
|
Един диалог ме накара да се замисля.
Много от нас/вас със сигурност са помагали в отглеждането на малки братовчеди, братя и сестри, кръщелници, бейби-ситърствали са, преди да станат майки.
Помогна ли ви този опит, когато сами станахте майки/татковци? С какво?
Лично за мен бих казала, че имам кръщелница, която отгледехме с майка и. Къпала съм я, сменяла съм пелени, лепила съм лепенки по колене, но никога не съм изпитвала такъв стрес с нея (Ива се казва) както и до ден-днешен със Симона - след 3 години и куксур, 1 000 001 падания, стотици хреми и т.н., и т.н, и т.н, когато я видя да лети към асфалта. Примерно. А уж би трябвало да съм претръпнала. Да, ама не - чувствам се като навита пружина. Готова всеки момент да отскочи и да "спаси" летящото чудовище. Спя с половин око, за да не стане нещо в стаята И и аз да го проспя...Изобщо въпреки няколкото братовчеди(аз съм "каката" и на двете родИ), кръщелницата и еди си колко бебета на приятелки определено, когато опре до моето разсъждавам и действам като друг човек...
Редактирано от surfline на 28.05.09 17:10.
| |
| |
| 
|
|
