Аз ще настоявам и то не за друго, а защото имах възможност 5 години в университета да дружа с една помакиня. Бяхме уж много добри приятелки, но това е друга тема. Всичко, което знам, и по което съдя е от нейните автентични разкази. Това на Юндола пък го видях. А статията, за която говорех в предната тема съм я прочела. Не съм живяла в такава общност, но съм ходила на приятелката ми на гости в тяхното село над 20 пъти сигурно. Оттам са ми наблюдения. Тя самата избяга "от горе" както се изразяваше. Беше длъжна иначе да се върне и да се ожени за определено момче от селото, с което като се прибереше излизаше - това по задължение от родителите. Освен това не й даваха да се жени за българин - "ти тукана ще си дойдеш", това повтаряше майка й дори и пред мене. Като ходехме заедно към тях, още от вратата тя се захващаше да чисти, да тупа одеала, юргани на всички от къщата, както и да готви. Все неща, които иначе в Пловдив не си и позволяваше

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите