|
Сигурно, защото правиш опити
Аз се присъединявам към момичетата, че това е страхотно усещане..
Но също смятам,че в миналото обикновено поне от едната страна е имало и романтични чувства..
С моите приятели мъже...:
- единия..беше лудо влюбен в мен, а аз млада и глупава и не спирах да му обяснявам колко не го харесвам като мъж, докато бяхме неразделни..Накрая дори му обясних,че заслужава приятелка, която да го обича, както той нея и..се разделихме , понеже аз дойдох да уча в София..В годините той често се появяваше с предложения да се срещам с други приятели, да си "поживея" и..като реша да се омъжвам, да му се обадя..Никога ане съм гледалана това сериозно и винаги съм му казвала,че не съм тази жена, която може да му предложи това, което той предлага. Истината е,че бях напълно искрена. Той също. И ..като се срещнахме след 12г, той семеен и аз семейна, просто не можехме да се надприказваме...Върна ме в същата онази атмосфера на непрекъснат купон, в която бях, докато бяхме неразделни..Запозна ме със семейството си, аз него с моето..Може би на съпругата му не й е било приятно,че не можеше да си тръгне, макар да бързаха за някъде, но..аз съм сигурна,че и в него вече ги няма онези романтични чувства, както и,че тя прекрасно знае коя съм аз и..както и,че той я обича не по-малко, отколкто обичаше мен навремето..Та..от тогава сме се виждали 3-4 пъти и..винаги е същото..Просто все едно времето се е върнало много години назад..
..
- другия..аз много го харесах..От пръв поглед..Макар точно в този момент да беше с друго момиче, някак..от пръв поглед реших,че е ..страхотен..Същата вечер се запознахме на купон в...нашата стая (бяхме на поход клетва в 1 курс като студенти)...Цяла нощ си говорихме..и..аз цяла нощ му обяснявах,че имам приятел във Варна..После..се чувахме веднъж месечно- аз се обаждах, понеже не у бях дала своя телефон, а тогава нямаше мобилни (леле...колко отдавна е било)..Всеки път говорехме с часове..и двамата не спирахме ..Но мен ужасно ме беше страх,че той всъщност не ме харесва и..нещата си останаха така..После..аз се омъжих..Малко след това и той..Казвал ми е,че съпругът ми е единствения ччовек, на когото някога е завиждал, но...така и не ми е казвал дали заради мен, или по принцип..(те са се познавали от преди аз да ги познавам, но това го разбрах в последствие..). В крайна сметка..после той ме запозна със съпугата си..имаше един период в който моя съшпруг и неговата съпруга водеха децата в детска градина и училише, а после аз и той ги прибирахме (понеже беше на другия край на града, а аз още не шофирах..) Така и не станахме семейни приятели и..като спряха да учат заедно децата, се разделихме..Около 2-3 пъти годишно аз се обаждах, а той винаги ме канеше да си говорим..и..винаги с часове...После..спрях. Някак..се притеснявах, да не досаждам, понеже все инициативата идваше от мен(с изклчение на случайните срещи). Около година след това се срещнахме случайно на улицата..той с децата си..на едно кръстовище..Половин час говорихме..записахме си телефоните (оказа се,че загубил моя..)уговаряхме се да се видим и..пак не се чухме около година..
После пак той се обади и ми каза,че..му липсват разговорите ни..и.., че те винаги са по-хубави, когато аз се обадя, защото тогава аз имам повече време за тях.. Сигурна съм,че той няма романтични помисли, макар определено да ми е казвал многократно,че ме харесва като жена..Просто.. сме си приятели..
Имам и други приятели мъже...ама..много дъго стана..
Важното е, че всички, които някога съм обичала продължавам да си ги обичам..А най-хубавото е,че и те мен... Разбира се, това не е романтична любов, но..е не по-малко ценна..
И..да си призная...разговорите с тези мъже са ...много по-интересни, отколкото с много жени.. Просто..са под друг ъгъл и..много искрени..
И..в училище обикновено съм имала повече момчета приятели..(колкото и да съм била нехаресвана тогава...или поне без достатъчно самочувствие..)
"Който иска нещо-намира начин,който не иска-търси оправдание"
|
Re: Когато приятелите всъщност не са приятели [re: jana]
