Аз пък не съм съвсем съгласна. Споменах вече, че имам двама приятели от мъжки пол, с които сме минали през разни романтични отношения, от които в момента няма нищо останало. И със сигурност мога да си представя след 10 години да се шматкаме, да си ходим на гости и пр. Всъщност не само, че мога да си го представя, ами и много държа на това. Може би разковничето е в това, че каквито и романтични чувства да е имало, те са изживяни. Ако не беше така, може би щеше да има разни остатъци от тях, които да попречат на приятелството.
Вярно, не е като женското приятелство, различно е, което не означава, че е по-малко ценно. Всъщност единият от тези приятели ми е толкова близък, ама толкова близък, че дори не подлежи на описание, познава ме толкова добре, колкото нито най-добрата ми приятелка от първи клас, нито мъжа ми ме познават... както и аз него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите