Яна, съгласна съм с твоето виждане по въпроса за приятелството м/у мъж и жена. То е на друго ниво, не е като женската дружба.

Имам един приятел от мъжки род, с когото чат-пат си кореспондираме по скайп, а понякога и виждаме, когато съм си у дома. Не мога да кажа, че това приятелство е толкова интензивно, както с някоя моя приятелка. Та... думата ми беше, че преди години получих от него обяснение в любов, за което го срязох и оттогава на тази тема не сме се заговаряли повече. Имали сме общи компании, "хахо-хихи" заедно, но съм далеч от мисълта, че не се крие нещо повече от приятелска симпатия пом/у ни, от негова страна. Даже съм убедена , че всеки мъж, който държи да е приятел с мен, има скрити или явни симпатии към мен като жена.

И друго- този мой приятел е вече семеен-когато излизаме често идва и жена му, което аз намирам за правилно. Тя твърди, че не й пука, че понякога излизаме поединично "на кафе", но аз предпочитам и тя да е там.
И не мога да си представя, когато имам дете на 10 години примерно, да се шматкам с този мой приятел напред-назад, да ми идва на гости, за да си бъбрим като стари дружки. Затова и споменах по-горе, че ако има приятелски отношения м/у двата пола, то те са от по-различно същество.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите