Мнението ми за приятелите е следното:
Когато стана близък с даден човек, независимо дали мъж или жена давам всичко от себе си (грешка, която се опитвам да оправя с течение на времето). Не очаквам кой знае какво в замяна, прекалено съм толерантна и добра с всички в отношенията си. Ако обаче отсреща не отговарят със същото има период на правене на компросими до момента, в който не се разочаровам от човека и той престава да съществува за мен. Крайна съм в това отношение. Имам много познати от последните години, които с удоволствие наричам приятели, защото са доказали това име. Има обаче и едни паразити, които ти се пишат приятели и са с теб за различни облаги, я да изкрънкат нещо от теб докато могат, я да полежат на твой гръб за да спестят някой и друг лев, я да се възползват от теб.
Хубавото е, че в началото се заблуждават и си викат гледай тая как не се усеща, а в последствие нещата стават лоши за тях, защото всичкото лошо се връща.
Така че, въпреки всичко винаги подхождам с добро, пък каквото стане......
Имам приятелства от много години и въпреки, че не се виждаме често мога да разчитам на тях.

А колкото дали има приятелство между мъж и жена - първоначално винаги се е стигало до нещо повече, независимо за коя от двете страни става въпрос и в последствие сме неразделни. Такава е и в момента компанията ни заедно сме от началото на следването в МЕИ и до ден днешен независимо кой къде живее се виждаме минимум 1 в седмицата, с половината от тях и почти всеки ден. Щастлива съм да имам такива приятели и за тях бих направила всичко - защото за 10 години са доказали, че са такива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите