Специално за варналии, съм чувала, че са доста трудни хора. В смисъл - затворени, снобари, по-скоро еснафи и че са нещо като местни шовинисти. Това принципно. Не знам колко истина има в това.

Аз също имам един приятел мъж. С него работихме преди 15 години сервитьори в едно заведение и тези 2 години там бяха най-големия ми купон. Колкото много работа имаше, толкова много и смях ставаше. Той като мене също е овне и измисляхме страшни "забавления" на клиентите ни. Като примерно дълго кафе "втора цедка" със сол на супер омразния ни дядо - имаше един дядка там, който ни дразнеше. И оттам се завърза страхотно приятелство. Ние си карахме една Коледа заедно с него - клисарят на църквата срещу заведението, също наш приятел, ни беше омесил содена питка със сребърна пара в нея, и ни я даде за Бъдни вечер. После с Момчил му бяхме шафери на сватбата. И досега няма значение колко време не сме се чували и виждали, дойде ли в София, теми за разговор - бол.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите