Аз да си кажа...вярвам в приятелството между мъже и жени ..
Най-добрите ми приятели в годините останаха мъже..
Може и да сме имали романтични помисли в миналото (от едната или другата страна), но..в крайна сметка имам няколко приятеля мъже на които наистина мога да разчитам и те на мен също и..с които сякаш времето се връща с години назад, когато се видим, макар да не поддържаме непрекъснато връзка..
За огромно мое съжаление, имам една много любима приятелка, която в годините на прехода , съчетани с омъжването за човек с когото не е особено щастлива и с непрекъснатото си сравнение със сестра си, която пък е много щастлива и ... ох..много си я обичам все още, но..всеки път й се обаждам със свито сърце..Тя пък никога не се обажда..(надявам се не от лоши чувства а само по финансови причини), все пак..е тъжно..
Най-тъжното е,че като си отида във Варна й се обадя ми се е случвало да чуя: "Ами..ние сега ще си ходим на село и няма да може да се видим".. Сякаш не може да отложи с един час ходенето до село...(селото им е на 20км от Варна и " си ходят" всяка седмица.., а аз ходя във Варна веднъж годишно..)
Та..като чух това изречение няколко пъти и.......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите