Положението при мен е сходно на това при Декстър - всичките ми приятели са далеч и въпреки, че са не повече от пет броя, страшно ми липсват. Защото всеки един от тях ми дава нещо уникално, което примерно мъжа ми не може да ми даде.
С най-добрата ми приятелка от детските години, от първи клас, имам чувството, че нищо не може да ни раздели, преживели сме какви ли не кавги с годините и винаги приятелството е надделявало. Правила съм компромиси, сигурна съм, че тя също.
Аз пък да ви питам - имате ли приятели мъже и всъщност вярвате ли на оная приказка, че между мъж и жена не може да има само приятелство, тоест че винаги се намесват и някакви по-романтични отношения?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите