|
|
| Тема |
Re: Когато приятелите всъщност не са приятели [re: cchery] |
|
| Автор |
_dexter_ (оптимист) |
|
| Публикувано | 14.05.09 15:14 |
|
|
|
На мен разликата в манталитета ми е голям проблем. Но това не се получава със старите ми приятели - през годините никой от нас не се е променил кой знае колко, що се отнася за важните неща. При мен проблемът е, че всичките ми приятели са извън Варна - няма как да се виждаме, да си общуваме. И постепенно се отдалечаваме, чуваме се от време на време, но това не може да замени реалните контакти. Ужасно ми липсват всички, липсват ми да си говорим за нещата от живота, да си спомняме младините, да си обсъждаме бъдещето. Но не може да се говори за прекратяване на приятелството - по-скоро сме се отдалечили. За което ми е много мъчно......
За хората, които би трябвало да са ми приятели сега, т. нар. семейни приятели (от кръга на мъжа ми) какво да кажа - различни сме като манталитет. Не мога да намеря някой, който да се вълнува от одене на кино, четене на книги, одене на концерти и др. подобни. Преди време ме гледаха като изкопаемо, сега посвикнаха . Постепенно намираме път едни към други, но пътят е дълъг. Паричните прегради също са от решаващо значение, поне според мен. А и да не забравяме децата, които са сериозен ангажимент - не може просто да се обадиш на приятелите си и да ги организираш да изкарате заедно края на седмицата....
| |
| |
|
|
|