Привет, момичета.
Първо честити рождени дни (някои на патерица, някои на време) на Ала-Балка, Ана-Мари и Тони! Да сте живи и здрави, много обичани и много щастливи! Ана-Мари наистина е страхотна хубавица, а Тони много е порастнал, малко момченце си е вече!
Ние сме горе-долу добре, макар че обикалянето по доктори продължава, няма да ви занимавам с подробностите, само ще споделя нещо, което УНГ д-ра каза – че децата, алергични към някоя храна, обикновено не са алергични само към едно нещо, а към няколко и предположи, че АД на Тоби е реакция към някои оцветител или консервант, което за съжаление много трудно може да се установи, а още по-трудно можем да ги избягваме, макар че ще опитам разбира се.
Така... тази седмица решихме да оставим Тоби вкъщи с детегледачка, хем да тестваме детегледачката, хем да се види наистина дали АД се влошава когато е на ясла. Намерихме една българка, на 39 г., с две големи момчета, добро впечатление ми направи, пък и с Тоби се харесаха (той, след като я гледа изпитателно 5 мин, се отпуска и почна да си играе с нея). Малко ми е притеснено, всъщност по-малко отколкото можеше да се очаква, но няма как без хич. Тази сутрин се разплака ние с мъжа ми като тръгнахме на работа, но жената каза, че го е заиграла и много бързо се е успокоил. Говорих с нея преди час-два, каза че си имаме много добро детенце и няма никакви проблеми. Само не знам дали ще успее да го приспи, че на мен последните дни ми отнема час-два, може би като си седим вкъщи просто не е достатъчно изморен в 1-1,30, та заспива чак към 3.
Друго какво... почва да обогатява речника - бавно, но славно. Мъчи се да казва „на мама” (за всички мои неща), но излиза „ма мама”, съвсем логично „на тати” е „па папа”.
Друго май не се сещам, вие как сте?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите