о, и Тобчето много обича да се гоним или просто да си бяга от една точка до друга, а криенето в пердетата му е любимо занимание от бебешка възраст и изобщо всякакви криеници, и излиза с един такъв дяволит поглед като не успеем да го намерим.
напоследък пък се настанява на нашето легло, ляга на възглавницата, разпределя ни нас с мъжа ми от двете му страни, завива се с одеалото, затваря очите, ама чак ги стиска (имитира, че спи) и не може да насмогне да се нахили от кеф!
и е станал голям имитатор - кихам, и той киха, прозявам се, и той се прозява и пр.
с моя мъж понякога си говорим за периодите, през които Тоби минава и винаги стигаме до извода, че "сега" е най-готиния период. иначе мъжа ми си мечтае понякога за времето, когато Тоби ще е малко по-голям и ще могат да си правят повече мъжки неща заедно.
на мен пък ми е интересно на каква езикова смеска ще проговори, та този момент чакам с нетърпение аз. от друга страна пък сега толкова артистично обяснява всичко без думи... абе голяма е скица и ни е много забавно, само да е здравичък!
|