Щом ти не щеш да коментираш за цветето, ще го направя аз, нали съм голяма уста. Опитах се чрез метафора да кажа, че ако човек съди по ника ти, би следвало да си доста нежна натура - все пак цвете, но по съдържание на постове си огън. И понеже няма огнено цвете, те направих бодливо, т.е. опасно. Това си е цял литературен анализ и се сещаш, че няма в никакъв случай негативен оттенък в определението ми. Междудругото след хризантемите, розите са ми любимите цветя.
Чудех се дали да пиша след този ти пост и вчера се отказах. Днес го препрочетох и открих, че реално това, което си написала съвпада на 100% с моето виждане за някакъв изход от кризата. Щеше ми се да го споделя, просто защото............. ами ей така. Не точно за подкрепа, ами за да видиш, че има хора, които мислят като тебе - на мен понякога това ми е било много полезно.
1. По-високи такси в градините - по-малко или никакви фиктивни бройки; колкото и да е капка в морето, все пак тези по-високи такси ще са в помощ, когато се формира дневния порцион на децата.
2. По-високи заплати на учителки - по-голяма мотивация за започване на работа и за качеството на обучение в групите.
3. Субсидии от общината - аз мисля, че е реално след като общината не може да предложи равен прием на всички деца в ОДЗ, т.е. всички да бъдат в държавни градини, то да подпомага родителите, чиито деца са извън тази класация. Но да ги подпомага като плаща директно на частните градини, защото съм сигурна, че ако се дават на ръка на родителите ще има злоупотреби.
4. Активна подкрепа на безработните родители, които си търсят наистина работа - ако ще да е с отчети ежеседмични в бюрата по труда, но да се знае, че този човек наистина иска да работи и търси релано. Естествено това да е съобразено с образование, стаж, квалификации и т.н.
Имам и други идеи, но в момента нямам време да пиша много. Яд ме е за нещо, което стана практика в държавата ни. След като законодатели и изпълнителна власт се убедят, че рестрикциите, които приемат за дадена категория граждани не действат, щото тази категория са дебили, "ваксинирани" от наказания и недосегаеми, то лопатата се обръща и се предприемат рестрикции към съвестните хора, които колкото и да не им оттърва даден закон или наредба така са възпитани, че ще се съобразят с нея. Какво имам предвид: прим. столчетата за кола. Нашата кола е като анфитеатър отзад с тия столчета - няма место за нищо. Идеята принципно не е лоша, но кога я приеха - когато видяха, че каквито и мерки да се въвеждат, идиотът, който кара с 200 км, пак така ще си кара. Но родителите е много лесно да ги задължиш, щото като ги спреш и ги глобиш няколко пъти, ще си купят столче.
Второ: докато бях в "майчинство" с Бела, аз бях безработна. Т.е. и докато бременеех и я родих. На мен съответно не ми се полагаха никакви пари като българска майка, защото обезщетенията за безработни родители са подохдни, т.е. нямаш доход, получаваш обезщетение, или имаш някакъв доход, но е малък и пак имаш обезщетение. Така на пръв поглед звучи логично. Със сигурност има и законова обоснованост, която аз не я знам. Но пък хайде да се замислим: какви данъци отиват в държавата от заплатата на мъжа ми и какви отиват от заплатата на семейство, което декларира ниски доходи. И не става въпрос за това, че съм се лишила от пари или каквото и да е. Става въпрос за една лична обида, че като българка, като българска майка в тази хубава държава, аз нямам право да получа левче за това че се грижа и отглеждам детето си. Да не говорим за факта, че преди да стана безработна, все пак съм работила и също съм плащала данъци. Обидно е защото циганките с 5-то, 6-то и 80-то детете имат право на пари за това че са майки в Бг, без дори да са работили грам, а аз все пак........... няма значение. Може и да не съм права, но не ми е логично.
За заслужилите.....
|